ПРЕДГОВОР

           Участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е продиктувано от изконния и справедлив стремеж на българския народ да постигне своето национално обединение. Както е известно, войната избухва през лятото на 1914 г. в резултат на дълбоките противоречия между големите европейски държави, разделени на две враждуващи военно-политически групировки - Съглашение (Антанта), в която влизат Англия, Франция и Русия, и Троен съюз (Централните сили), включващи Германия, Австро-Унгария и Италия. Декларираният от българското правителство неутралитет след началото на войната е неудобен и за двете воюващи групировки. Става ясно, че България може да постигне своя национален идеал само, ако вземе пряко участие във войната. След дълги колебания и умишлено протакане монархът и правителството решават да обвържат България с Централните сили. На 24 август (6 септември) 1915 г. в София е подписан съюзен договор с Германия, към който автоматически се присъединяват Австро-Унгария и застаналата на страната на Тройния съюз Турция. Според военната конвенция към договора България се задължава да започне военни действия срещу Сърбия. През есента на 1915 г. българската армия провежда няколко блестящи операции, довели до военния разгром на Сърбия и отблъскването на съглашенските войски по долината на р. Вардар. Македония е вече свободна, но Южна Добруджа, заграбена от Румъния по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли (10 август) 1913 г., остава още под чужда власт.

          На 17 август 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. Съгласно подписаната военна конвенция, румънската армия трябва да нанесе своя главен удар върху австро-унгарската армия в Трансилвания и да предприеме настъпателни действия срещу българската армия в Североизточна България. Румънското правителство поставя пред своите съюзници искането в Добруджа да бъдат изпратени две руски пехотни и една конна дивизия. Очевидно по този начин се цели да се въздейства върху морално-психологическото състояние на българската армия, която трябва да бъде изправена пред неизбежността да воюва срещу своите освободители.

          На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария и нейната армия предприема настъпление през Карпатите. На този етап румънското командване не бърза да обяви война на България, тъй като все още изчаква дислоцирането на руските дивизии в Добруджа. По силата на съюзническите си задължения, Германия и Турция обявяват веднага война на Румъния. България от своя страна изчаква няколко дни, тъй като обещаната от германското командване тежка артилерия все още не е пристигнала, а и за да се даде възможност на населението от крайдунавските градове да се евакуира.

          Според военно-стратегическите планове на българското командване основната тежест на войната срещу Румъния трябва да бъде изнесена от Трета българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев, която към края на август е съсредоточена по добруджанската граница от Черно море до р. Дунав. Тя включва две пехотни дивизии (І Софийска и ІV Преславска), І конна дивизия, 2-а бригада от VІ пехотна Бдинска дивизия, както и войските на двата укрепени пункта - във Варна („Варненски подвижен резерв”) и в Русе („Дунавски отряд”). Замисълът на българската Главна квартира предвижда бързи настъпателни действия в Добруджа, овладяване на Тутраканската и Силистренска крепост, след което настъплението да се развие към Северна Добруджа и достигне до делтата на р. Дунав.

          На 1 септември 1916 г. войната между България и Румъния е вече факт. Нейното обявяване се възприема като справедлив акт на историческо възмездие в отговор на вероломното заграбване на Южна Добруджа от Румъния по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Обхванати от небивал патриотичен подем, под звуците на химна „О, добруджански край” войските на Трета българска армия започват своя освободителен поход. Основният удар е насочен към силно укрепената Тутраканска крепост. Само три дни след началото на войната съпротивата на 45-хилядния румънски гарнизон е сломена. Съкрушителни удари противникът понася при Кочмар, Добрич и Сарсънлар (дн. с. Зафирово, Силистренско). След кратко прегрупиране армията продължава настъплението си към една от най-силните опорни точки на противника - Кубадинската позиция, която също е пробита и овладяна. До края на 1916 г. българските войски излизат на устието на р. Дунав и оттук нататък се водят само позиционни боеве.

          Бойните действия през есента на 1916 г. поставят на изпитание войнските добродетели и морално-психологическите качества на българския войник. На Добруджанския фронт той трябва ожесточено да се сражава не само срещу румънската армия, но и срещу елитни руски пехотни и кавалерийски дивизии. В тези сражения признателността пред освободителите отстъпва пред дълга към отечеството. Първият пряк военен сблъсък на бойното поле между българи и руси е по време на тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на Добрич от 5, 6 и 7 септември 1916 г. Те влизат в аналите на българската военна история като „Добричка епопея” може би защото тук е погребан митът, че българският войник няма да воюва срещу своите освободители. За съжаление, в годините на комунизма, поради идеологически и политико-конюнктурни съображение, славните победи на българското оръжие при Добрич бяха обречени на забрава, а имената на пълководци като генерал Колев и генерал Кантарджиев - осъдени на забвение.

Регионален исторически музей - Добрич, и Регионална библиотека “Дора Габе” - Добрич, отбелязват 90-годишнината от Добричката епопея - една от най-внушителните победи на Трета българска армия на Добруджанския фронт,  с издаването на историко-библиографски справочник “Добричката епопея. 5 - 7 септември 1916 г.”

Съвместното издание съдържа исторически очерк за Добричката епопея, списък на загиналите офицери, списък на загиналите подофицери и войници и библиография. Издирването на имената на загиналите в Добричката епопея бе извършено след продължителна изследователска и съпоставителска работа в различните фондове на Централен военен архив - Велико Търново. За улеснение на читателите те са подредени по азбучен ред, като при липса на бащино или фамилно име е поставен въпросителен знак. За по-голяма пълнота на данните, освен ротата и полка на загиналия, е посочен и неговият набор, който указва годината на постъпване на срочна служба в армията. На базата на тази информация може приблизително да бъде определена възрастта на загиналия, като се има предвид фактът, че постъпването в армията става обикновено при навършване на 20- или 21-годишна възраст. Също така е отбелязано осъвремененото месторождение на загиналите, като с оглед на днешното териториално-административно деление на страната са добавени съответната община и област. Освен мястото и датата на смъртта, при наличие на сигурна информация, е добавено и мястото на погребване.

Библиографията е ново допълнено и преработено  издание на публикуваното в уебсайта на библиотеката електронно издание “Добричката епопея”. Тя включва книги, части от книги, публикации в периодични сборници, списания и вестници за периода от септември 1916 г. до декември 2005 г. Библиографските описания в изданието са подредени хронологично-азбучно в пет основни раздела. Използвани са препратки, с цел многоаспектно представяне на публикациите.

Справочният апарат на изданието включва: Географски показалец към списъците на загиналите, който препраща към страница; Именен показалец и Географско-предметен показалец към библиографията, които посочват номера на библиографското описание.

Справочникът е предназначен за специалисти, студенти, ученици и всички, които се интересуват от тази дълго премълчавана страница в българската история.